Господи, аз идвам!
... изкачвам невъзможни стъпала към бъдещето, дето все не идва –
животът ми докрай се опетла, съдбата беше с мене страшна свидла,
катерих се към следващия връх и срутвах се във бездна подир бездна,
остана ми последна глътка дъх – и пея! – миг преди да си изчезна,
през неосъществимости безброй търкаляха се дните ми нелеки,
но моят стар лирически герой
изведе ме по верните пътеки! –
не се научих с него и до днес! – на черното да казвам, че е бяло,
да гледам своя собствен интерес, да съм слуга на грешното си тяло,
и сетния си хляб да ви раздам! – това ми е най-сладката награда,
и винаги – овреме! – да съм там, където някой брат по участ страда,
животът с тръни моя път застла, но вече свикнах – мравка безобидна.
Изкачвам невъзможни стъпала – и дишам!
Чуй ме, Господи, аз идвам.
© Валери Станков All rights reserved.
