Господи, така се наживях!
ГОСПОДИ, ТАКА СЕ НАЖИВЯХ!
Как да събера в едничък стих
ей това, що нивга не умира –
лозенцето, дето го садих
някога със тати на баира,
мамината песен „На-ни-на”,
дядовата пръстена лулица,
първата прегръдка на Жена,
литналата в юговете птица,
книжиците, дето ги четях
в светлинка на снопче от фенера,
и летях през фугите на Бах
към Сатурн, Меркурий и Венера,
синовете – пичове! – и те,
бащичко нали са ми до края,
всякое от тях ми е дете,
пред което смъкнал бих и Рая,
светлите в живота ми мъже,
дето Бог реди ми ги авери! –
с тях не смуках сладкото драже,
вино пих, лежало много ери,
стихчетата мои с „Ох!” и „Ах!”
ги подписах с малкото си име...
Господи, така се наживях! –
че ела, и – моля те, вземи ме.
© Валери Станков All rights reserved.
