Господи, защо?
Ти просто ми се случи. Катастрофа.
Внезапна буря посред слънчев ден.
Завари ме по чувства, неподготвена.
Не се сражавах. И попаднах в плен.
Предадох се. След първите откоси.
След бликналия залп очарование.
Да бягам ли? А как се бяга боса?
Сразена от любовно заклинание.
Променях се. По-влюбена, по-друга.
Откривах светове и тръпки нови.
А с пръстена, дарен ми за съпруга,
не чувствах, че ми слагаше окови.
Любовният ми плен бе дълъг. Доста.
Сърцето не успя да го заключиш.
Но нямаше ли капка жал във Господ,
че позволи на мен да ми се случиш?!
© Мая Попова All rights reserved.
