Aug 19, 2008, 3:26 PM

Господи, защо? 

  Poetry » Love
2189 4 44
 

Ти просто ми се случи. Катастрофа.

Внезапна буря посред слънчев ден.

Завари ме по чувства, неподготвена.

Не се сражавах. И попаднах в плен.

Предадох се. След първите откоси.

След бликналия залп очарование.

Да бягам ли? А как се бяга боса?

Сразена от любовно заклинание.

Променях се. По-влюбена, по-друга.

Откривах светове и тръпки нови.

А с пръстена, дарен ми за съпруга,

не чувствах, че ми слагаше окови.

Любовният ми плен бе дълъг. Доста.

Сърцето не успя да го заключиш.

Но нямаше ли капка жал във Господ,

че позволи на мен да ми се случиш?!

 

© Мая Попова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??