-Госпожо, аз съм Джаки Казанова…
-Госпожо, аз съм Джаки Казанова…
Мерси, разбрах, че сте Петрова.
Сега поемаме по мраморните естакади -
ще видите избухващите нощни клади.
Не искам да се чувствате самотна,
защото сте коректна и грамотна -
не го приемайте за мания,
но тази нощ ще бъдем в компания.
-Господине, с вас ми е приятно -
прониквате в мен с настроение лятно,
защото без остатък се разбираме,
когато под дърветата за миг се спираме.
На времето с кварталните момчета
въздишахте по моите крачета,
но днес ви казвам с усмивка,
че с вас ще дойда на почивка.
-Харесвам ви, Мадам, такава – екзалтирана,
дори когато сте до болка деколтирана
и ставам ви не просто обожател,
а огнен, пълноценен, истински приятел
и всичко ще направя, за да мога
да спра поредната, в сърцето ви, тревога,
защото виждам ви така гримирана,
че сякаш сте ужасно малтретирана.
-Приятелството ни е толкоз акуратно,
че няма да се връщаме обратно,
но вижте, Джаки, моята осанка,
а тя говори, че съм парижанка,
но вашето око критично
разкрива ми начало романтично
и аз ви казвам, Господине: - Клер
позна във вас достоен кавалер.
© Валери Рибаров All rights reserved.
