Госпожо, имате проблем с очите!
От вчера яко съм се вкиснал нещо.
Разбрах, че бил съм лъган, изигран!
Ядоса ме една случайна среща,
за миг видях се в роля на шаран!
Във пощата, застанал на опашка,
за пенсията чинно чакам ред.
"Ха, здрасти!...Ти ли си бе, Сашко?...
О, Господи!... Какъв голям късмет!..."
Едно бабè, с як диоптър в мен се дзвери.
Да, в моя милост!...Гледа ме в захлас!
Насилвам яко паметта си... Мери?!?
Голямата любов в последен клас?!?
Но Мери явно с някого ме бърка -
не съм аз Сашко, а съм Станислав!...
Капелата намества и подсмърча:
"Отново да те видя доживях!
Тя, нашата любов бе толкоз чиста!
От всички бе единствен на света!
За друг не можех даже да помисля!
От теб разбрах какво е любовта!"
Я виж го ти бабето с очилата!?
На мене се кълнеше във любов,
със Сашко пък ми слагала рогата!?...
А аз да мра за нея бях готов!
Е, как да вярвам после на жените?
Потресен, я прекъсвам с хладен глас:
"Госпожо, имате проблем с очите!
Че аз направо съм хлапак пред Вас!"
© Роберт All rights reserved.
