Гост
Всяка буква, която пиша, къс от мен е.
Сърцето ми мелодия твори.
Всеки ден душата пее,
песен за безброй сълзи.
Думите, изписани са във пръстта.
Звуците, по ветровете ще се реят.
Песен ще отеква във нощта
и единствено птиците ще пеят,
за на един самотник любовта.
Като призрак по земята вече бродя,
без да вдигам много шум.
Така и в съня ù ще доходя,
не ще да будя заспалия ù ум.
Сетне тихо и спокойно ще си тръгна,
сякаш съм прашинка във вода.
И повече не ще да се завърна
в обятията топли на света.
© Христо Тодоров All rights reserved.
