loestiq (Христо Тодоров)
4 4
Oct 21, 2013, 10:22 PM

Гост 

  Poetry
482 0 2

Всяка буква, която пиша, къс от мен е.
Сърцето ми мелодия твори.
Всеки ден душата пее,
песен за безброй сълзи.

 

Думите, изписани са във пръстта.
Звуците, по ветровете ще се реят.
Песен ще отеква във нощта
и единствено птиците ще пеят,
за на един самотник любовта.

 

Като призрак по земята вече бродя,
без да вдигам много шум.
Така и в съня ù ще доходя,
не ще да будя заспалия ù ум.

 

Сетне тихо и спокойно ще си тръгна,
сякаш съм прашинка във вода.
И повече не ще да се завърна
в обятията топли на света.

© Христо Тодоров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??