Apr 10, 2020, 8:42 AM

Гост 

  Poetry
304 0 1

ГОСТ

 

Едва ли вече нещо би могло да ни очуди.

Вярваме, че всичко е възможно да се случи.

Гост неканен от прага можеш ли пропъди,

щом самият Бог за него вратите е отключил?

 

Едва помислила, дори видяла, че пролетта

люлее клони цъфнали, стъпва по зелено...

и се събуждам в тежка, зимна, бяла пелена.

Не вярвам на очите си. Душата ми простена!

 

Питаме се – Имаше ли го миналото зад нас?

Бъдещето няма образ нормално-реален.

Хаосът днешен поглъща свещеното ни Аз,

забутано в сърцето коварно на вируса потаен.

 

С право някой учен му постави земната корона. -

Днес той господар е на живота, пътя и смъртта.

На колене са жителите на световната зона.

В парализа е човечеството, полудяло от страха.

 

Да не забравяме, че всичко има начало и край!

Короните са поставяни и падали... с трясък.

И тази ще падне, може би, някъде... след май.

Оголена, Земята ще покаже духовния си блясък.

 

Дали добрината ще е взела върховно надмощие,

или Сатаната простира сега тъмните си пипала?

Бог сигурно ще ни даде времена борбени още,

за да докажем, че сме родени Богоподобни чада...

 

Ще има още много красиви, цветни пролети!

Ще има волен, под небето синьо, детски смях!

Горчилките от дните днешни ще са спомени,

но те ще държат равновесно света... без грях...

 

09 04 2020

 

 

 

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??