Apr 10, 2020, 8:42 AM

Гост

  Poetry
747 0 1

ГОСТ

 

Едва ли вече нещо би могло да ни очуди.

Вярваме, че всичко е възможно да се случи.

Гост неканен от прага можеш ли пропъди,

щом самият Бог за него вратите е отключил?

 

Едва помислила, дори видяла, че пролетта

люлее клони цъфнали, стъпва по зелено...

и се събуждам в тежка, зимна, бяла пелена.

Не вярвам на очите си. Душата ми простена!

 

Питаме се – Имаше ли го миналото зад нас?

Бъдещето няма образ нормално-реален.

Хаосът днешен поглъща свещеното ни Аз,

забутано в сърцето коварно на вируса потаен.

 

С право някой учен му постави земната корона. -

Днес той господар е на живота, пътя и смъртта.

На колене са жителите на световната зона.

В парализа е човечеството, полудяло от страха.

 

Да не забравяме, че всичко има начало и край!

Короните са поставяни и падали... с трясък.

И тази ще падне, може би, някъде... след май.

Оголена, Земята ще покаже духовния си блясък.

 

Дали добрината ще е взела върховно надмощие,

или Сатаната простира сега тъмните си пипала?

Бог сигурно ще ни даде времена борбени още,

за да докажем, че сме родени Богоподобни чада...

 

Ще има още много красиви, цветни пролети!

Ще има волен, под небето синьо, детски смях!

Горчилките от дните днешни ще са спомени,

но те ще държат равновесно света... без грях...

 

09 04 2020

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...