10 abr 2020, 8:42

Гост

  Poesía
751 0 1

ГОСТ

 

Едва ли вече нещо би могло да ни очуди.

Вярваме, че всичко е възможно да се случи.

Гост неканен от прага можеш ли пропъди,

щом самият Бог за него вратите е отключил?

 

Едва помислила, дори видяла, че пролетта

люлее клони цъфнали, стъпва по зелено...

и се събуждам в тежка, зимна, бяла пелена.

Не вярвам на очите си. Душата ми простена!

 

Питаме се – Имаше ли го миналото зад нас?

Бъдещето няма образ нормално-реален.

Хаосът днешен поглъща свещеното ни Аз,

забутано в сърцето коварно на вируса потаен.

 

С право някой учен му постави земната корона. -

Днес той господар е на живота, пътя и смъртта.

На колене са жителите на световната зона.

В парализа е човечеството, полудяло от страха.

 

Да не забравяме, че всичко има начало и край!

Короните са поставяни и падали... с трясък.

И тази ще падне, може би, някъде... след май.

Оголена, Земята ще покаже духовния си блясък.

 

Дали добрината ще е взела върховно надмощие,

или Сатаната простира сега тъмните си пипала?

Бог сигурно ще ни даде времена борбени още,

за да докажем, че сме родени Богоподобни чада...

 

Ще има още много красиви, цветни пролети!

Ще има волен, под небето синьо, детски смях!

Горчилките от дните днешни ще са спомени,

но те ще държат равновесно света... без грях...

 

09 04 2020

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...