10.04.2020 г., 8:42

Гост

749 0 1

ГОСТ

 

Едва ли вече нещо би могло да ни очуди.

Вярваме, че всичко е възможно да се случи.

Гост неканен от прага можеш ли пропъди,

щом самият Бог за него вратите е отключил?

 

Едва помислила, дори видяла, че пролетта

люлее клони цъфнали, стъпва по зелено...

и се събуждам в тежка, зимна, бяла пелена.

Не вярвам на очите си. Душата ми простена!

 

Питаме се – Имаше ли го миналото зад нас?

Бъдещето няма образ нормално-реален.

Хаосът днешен поглъща свещеното ни Аз,

забутано в сърцето коварно на вируса потаен.

 

С право някой учен му постави земната корона. -

Днес той господар е на живота, пътя и смъртта.

На колене са жителите на световната зона.

В парализа е човечеството, полудяло от страха.

 

Да не забравяме, че всичко има начало и край!

Короните са поставяни и падали... с трясък.

И тази ще падне, може би, някъде... след май.

Оголена, Земята ще покаже духовния си блясък.

 

Дали добрината ще е взела върховно надмощие,

или Сатаната простира сега тъмните си пипала?

Бог сигурно ще ни даде времена борбени още,

за да докажем, че сме родени Богоподобни чада...

 

Ще има още много красиви, цветни пролети!

Ще има волен, под небето синьо, детски смях!

Горчилките от дните днешни ще са спомени,

но те ще държат равновесно света... без грях...

 

09 04 2020

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...