10.04.2020 г., 8:42

Гост

746 0 1

ГОСТ

 

Едва ли вече нещо би могло да ни очуди.

Вярваме, че всичко е възможно да се случи.

Гост неканен от прага можеш ли пропъди,

щом самият Бог за него вратите е отключил?

 

Едва помислила, дори видяла, че пролетта

люлее клони цъфнали, стъпва по зелено...

и се събуждам в тежка, зимна, бяла пелена.

Не вярвам на очите си. Душата ми простена!

 

Питаме се – Имаше ли го миналото зад нас?

Бъдещето няма образ нормално-реален.

Хаосът днешен поглъща свещеното ни Аз,

забутано в сърцето коварно на вируса потаен.

 

С право някой учен му постави земната корона. -

Днес той господар е на живота, пътя и смъртта.

На колене са жителите на световната зона.

В парализа е човечеството, полудяло от страха.

 

Да не забравяме, че всичко има начало и край!

Короните са поставяни и падали... с трясък.

И тази ще падне, може би, някъде... след май.

Оголена, Земята ще покаже духовния си блясък.

 

Дали добрината ще е взела върховно надмощие,

или Сатаната простира сега тъмните си пипала?

Бог сигурно ще ни даде времена борбени още,

за да докажем, че сме родени Богоподобни чада...

 

Ще има още много красиви, цветни пролети!

Ще има волен, под небето синьо, детски смях!

Горчилките от дните днешни ще са спомени,

но те ще държат равновесно света... без грях...

 

09 04 2020

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...