Едва ли вече нещо би могло да ни очуди.
Вярваме, че всичко е възможно да се случи.
Гост неканен от прага можеш ли пропъди,
щом самият Бог за него вратите е отключил?
Едва помислила, дори видяла, че пролетта
люлее клони цъфнали, стъпва по зелено...
и се събуждам в тежка, зимна, бяла пелена.
Не вярвам на очите си. Душата ми простена!
Питаме се – Имаше ли го миналото зад нас?
Бъдещето няма образ нормално-реален.
Хаосът днешен поглъща свещеното ни Аз,
забутано в сърцето коварно на вируса потаен. ...