Непрекъснато предаваш.
Какво като боли.
Предаваш мен, предаваш лятото
нашарено с мечти.
Предаваш вятъра, който те завива...
не знаеш колко си красив...
Искам да те приспивам вечер
с капка нежност
и сълза безгрижие...
И явна ревност, по човешки глупава.
Домът ти въздиша по теб.
Прекалено си силен,
но той обича да е
на тресчици...
© Йоана All rights reserved.