26.03.2016 г., 6:26

Гост

Поезия » Любовна, Друга

636 1 4

Непрекъснато предаваш.
Какво като боли.
Предаваш мен, предаваш лятото
нашарено с мечти.
Предаваш вятъра, който те завива...
не знаеш колко си красив...
Искам да те приспивам вечер
с капка нежност
и сълза безгрижие...
И явна ревност, по човешки глупава.
Домът ти въздиша по теб.
Прекалено си силен,
но той обича да е
на тресчици...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

vega666 (Младен Мисана)

2016-03-31T12:43:15+03:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

"Какво като боли.
...
...вятъра, който те завива...
не знаеш колко си красив...
...

Искам да те приспивам вечер
с капка нежност
и сълза безгрижие...
... по човешки глупава.
Домът ти въздиша по теб."

Много красиво!!! Красиво усещане и красиво изразено!!! Сила, дух, болка, и любов!!!

Обаче има нещо, което липсва в историята на стиха и все пак не е казано, че в една творба всичко трябва да е казано. Има неща, които не могат да се изразят и да се изкажат...
Харесва ми много! Докосва! Дълбоко преживяни, почувствани стихове! Мълчание...
Последните три реда са недоизказани, но отворени... сякаш оставят след тях продължение...

2016-03-26T16:24:28+02:00
limeruna (Йоана)

Мария, радвам се, че усети!

Който е видял нещо ужасно в стихотворението, ще се радвам да каже в коментар, за да опитам да коригирам.

2016-03-26T11:58:38+02:00
Mimoza20 (Мария Николова)

Много вярно и силно отрaзени чувствa! Хсресвa ми!

2016-03-26T08:43:31+02:00