Непрекъснато предаваш.
Какво като боли.
Предаваш мен, предаваш лятото
нашарено с мечти.
Предаваш вятъра, който те завива...
не знаеш колко си красив...
Искам да те приспивам вечер
с капка нежност
и сълза безгрижие...
И явна ревност, по човешки глупава.
Домът ти въздиша по теб.
Прекалено си силен,
но той обича да е
на тресчици...
© Йоана Всички права запазени
...
...вятъра, който те завива...
не знаеш колко си красив...
...
Искам да те приспивам вечер
с капка нежност
и сълза безгрижие...
... по човешки глупава.
Домът ти въздиша по теб."
Много красиво!!! Красиво усещане и красиво изразено!!! Сила, дух, болка, и любов!!!
Обаче има нещо, което липсва в историята на стиха и все пак не е казано, че в една творба всичко трябва да е казано. Има неща, които не могат да се изразят и да се изкажат...
Харесва ми много! Докосва! Дълбоко преживяни, почувствани стихове! Мълчание...
Последните три реда са недоизказани, но отворени... сякаш оставят след тях продължение...