26.03.2016 г., 6:26 ч.

Гост 

  Поезия » Любовна, Друга
457 1 4

 

Непрекъснато предаваш.
Какво като боли.
Предаваш мен, предаваш лятото
нашарено с мечти.
Предаваш вятъра, който те завива...
не знаеш колко си красив...
Искам да те приспивам вечер
с капка нежност
и сълза безгрижие...
И явна ревност, по човешки глупава.
Домът ти въздиша по теб.
Прекалено си силен, 
но той обича да е
на тресчици...

© Йоана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Какво като боли.
    ...
    ...вятъра, който те завива...
    не знаеш колко си красив...
    ...

    Искам да те приспивам вечер
    с капка нежност
    и сълза безгрижие...
    ... по човешки глупава.
    Домът ти въздиша по теб."

    Много красиво!!! Красиво усещане и красиво изразено!!! Сила, дух, болка, и любов!!!

    Обаче има нещо, което липсва в историята на стиха и все пак не е казано, че в една творба всичко трябва да е казано. Има неща, които не могат да се изразят и да се изкажат...
    Харесва ми много! Докосва! Дълбоко преживяни, почувствани стихове! Мълчание...
    Последните три реда са недоизказани, но отворени... сякаш оставят след тях продължение...
  • Мария, радвам се, че усети!

    Който е видял нещо ужасно в стихотворението, ще се радвам да каже в коментар, за да опитам да коригирам.
  • Много вярно и силно отрaзени чувствa! Хсресвa ми!
Предложения
: ??:??