May 26, 2007, 7:51 AM

Гост

  Poetry
883 0 7
 

Ако не си готов 

да забравиш къде е резервния изход,

преди да заключиш вратата след мен

и  да подариш ключа на неродения вятър...

Не ме пускай в дома си, приятелю.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Марчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на Катя и на Креми за споделените мисли и откровеността!
    Поздрави!
  • Да! Един приятел ми казваше, че най-добрият начин да изпиташ приятел дали ти е верен е да му повярваш безпрекословно и сляпо! Друг начин няма, уви!
  • Душата...
    Мисля, че има много неканени гости настанени в нея!
    Поздрав за стиха!!!
  • Привет, Романтик До колкото се познавам - ще се чудиш как да ме "изгониш", но това вече е съвсем друга тема )
    Усмихна ме!
  • Всеки и гост в душата ни, Вал Само дето някои от "гостите" ни чувстваме като част от дома си...
    Поздрави!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....