May 26, 2007, 7:51 AM

Гост

  Poetry
879 0 7
 

Ако не си готов 

да забравиш къде е резервния изход,

преди да заключиш вратата след мен

и  да подариш ключа на неродения вятър...

Не ме пускай в дома си, приятелю.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Марчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на Катя и на Креми за споделените мисли и откровеността!
    Поздрави!
  • Да! Един приятел ми казваше, че най-добрият начин да изпиташ приятел дали ти е верен е да му повярваш безпрекословно и сляпо! Друг начин няма, уви!
  • Душата...
    Мисля, че има много неканени гости настанени в нея!
    Поздрав за стиха!!!
  • Привет, Романтик До колкото се познавам - ще се чудиш как да ме "изгониш", но това вече е съвсем друга тема )
    Усмихна ме!
  • Всеки и гост в душата ни, Вал Само дето някои от "гостите" ни чувстваме като част от дома си...
    Поздрави!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...