Гостенка
Днес гост ми е тъгата,
пристигна тихо и мълчи,
но се настани в душата
и нещо много ми горчи…
Какво ли днес се случи с мен,
защо потънах във тъга,
защо съм толкоз променен,
та помощ търся аз сега?
Усмивката ми се е скрила,
изчезна днес от моето лице.
Нима тъгата пак е победила
и в плен е оковала моето сърце?
И знам, че трябва ми магия,
тъгата с нея аз да победя,
любов къде ли ще открия,
да прогони проклетата тъга…
26.05.2013г. М. Маринов
© Марин Маринов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
