Гостенка
Гостенка
Добър вечер, самота!
Ти отново си при мен.
Приятели добри
не се забравят. Нали?
Ето, Времето безмълвно
пак отново ни събра,
да разкаже нечия игра -
моята, твоята,
или на някой друг,
(ах, дано не е на съпруг).
Какво да се прави?
Ти не можеш ме забрави.
Съдбата тъй нарежда,
хубаво ни оглежда
и... оставя ни без надежда.
Аз се топя в делници сиви
и твойте спомени лютиви.
Ти ме милваш за кураж,
но подклаждаш
сълзлив мираж.
Чуй ме, Самота!
Стига чука на моята врата!
Искам! Искам да ме забравиш -
голяма добрина ще направиш.
Моля те. Помисли за друго.
Ако щеш мечтай.
Но от списъка си
ме зачертай.
Мадрид, 2009 г.
© Божидарка Божинова All rights reserved.
