Гостенка
Гостенка
Добър вечер, самота!
Ти отново си при мен.
Приятели добри
не се забравят. Нали?
Ето, Времето безмълвно
пак отново ни събра,
да разкаже нечия игра -
моята, твоята,
или на някой друг,
(ах, дано не е на съпруг).
Какво да се прави?
Ти не можеш ме забрави.
Съдбата тъй нарежда,
хубаво ни оглежда
и... оставя ни без надежда.
Аз се топя в делници сиви
и твойте спомени лютиви.
Ти ме милваш за кураж,
но подклаждаш
сълзлив мираж.
Чуй ме, Самота!
Стига чука на моята врата!
Искам! Искам да ме забравиш -
голяма добрина ще направиш.
Моля те. Помисли за друго.
Ако щеш мечтай.
Но от списъка си
ме зачертай.
Мадрид, 2009 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Божидарка Божинова Всички права запазени
