Готова
Понякога, когато те погледна
изпълва се душата ми с тъга...
не питай, не си сгрешил във нищо,
боя се просто аз от онова,
което бързо в мене разцъфтява,
във нежни и красиви цветове,
рисуващо стените на сърцето
във нежни и мечтани светове.
Понякога потъвам в тишината,
замислена какво ли предстои..
познала жестокостта на съдбата,
свидетел на безброй лети сълзи...
Боя се, дали ще мога да опазя
своето богатство от света..
от пошлост, злите хали, небесата...
от всичко живо с черни пипала.
Понякога, отправено в молитва,
прошепвам твоето име и мълча...
със вяра и надежда се изправям
кошмарите във миг да залича.
Готова съм, отдавна... ще се боря
за рая, красотата, радостта..
за щастието, с което ме даряваш,
за теб, за нас... за любовта.
© Периян Байрамова All rights reserved.
