krasnoarmeec (Константин)
43 24
Dec 25, 2008, 10:10 AM

Говори "мъртвият" 

  Poetry » Phylosophy
600 0 5

„Денят е тъй тъмен,
когато си в гроба.
Там вижда се блясък
на мъртви очи.
Там (бързо забравен)
изгниваш до кокал
и чува се крясък
от твойте гърди.
Ти драскаш със нокти
дъските сковани.
Избиваш пирони
със голи ръце
и питаш: „Век ли
вече измина?
Минута ли беше
или пък две?”
И продължаваш да дишаш
под учестения ритъм
на свойто сърце
за други замряло.
И въпреки всичко
не искаш да молиш,
пък и кажи ми
„как?” и „къде?”
да паднеш за прошка
ти на колене,
забравен в света,
да прекършиш нозе.

Очите кървясват,
кръвта ти изстива
и кубчета лед
по вени летят,
и драскат,
и скърцат
по твоите жили,
и смъртта ти по-близо,
по-силно зоват.

В ковчега си сам,
а твои другари
са само ръцете
и няма кой друг
по капака дървен
със злост да удари
и пръстта напластена
да разоре като плуг.

Светът ти е сякаш
ковчег изоставен,
дълбоко в земята
заровен, захвърлен.
Във него си мъртъв
и в него си равен
на спомен, сякаш
отдавна отхвърлен.”

© Константин All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??