Грабители
Грабители
Били ми те приятели големи.
За мене щели всичко да направят -
и да споделят моите проблеми,
и болките в душите да забравят.
Били ми те и щели да останат,
когато безутешна страдам още,
когато виждам края и съм рана,
и за тъгата въздух нямам нощем.
Потрябваха ми вчера за утеха,
но всеки се покри във миша дупка.
Тръгнаха, а ужким ми се клеха,
че до мене ще останат в нужда.
Не съм познала хората до края,
та те са подли и с охота мамят!
Преструват се на верни и се правят
на приятеля, от който се нуждаеш.
Отидоха си, без да се обърнат.
Какво приятелско намираш тука?
Ще дойде ден и може да се върнат,
но няма да съм аз - ще бъда друга.
Ще им припомня раните тогава,
в които ми превърнаха сърцето.
Останала бездушна, им остава
да ме познаят само по лицето.
Ще им простя, че тръгнаха набързо -
преди да съм разбрала, че ги има.
Ще се поспра и нека да се върнат,
но вече няма да съм доверчива!
Та те забравиха да се обаждат!
И аз не страдах, че разбиха ми душата -
заключих я преди да я ограбят,
но днес не виждам ключа за вратата.
© Деница Красимирова All rights reserved.
