sharata (Димитър Атанасов)

* * * 🇧🇬

Някак си предколедно си
пожелах.
Някак си не знам си как
умрях!

sharata

Poetry » Other

2009-01-15T14:40:07+02:00 826 4

Приятелско 🇧🇬

Намислих си стих,
неприятно хаплив.
За мойте другари -
изобщо големи тъпанари.
Уж някъде тръгнахме, ...

sharata

Poetry » Other

2009-01-10T23:46:15+02:00 937 1

Жажда 🇧🇬

Намирисвам те, красива смърт.
Усещам полъха ти отдалеч -
пробождаш ме с кървав меч
и къпя се в кървящи ями.
А там, някъде в реалното, стоят ...

sharata

Poetry » Other

2008-11-22T21:28:30+02:00 1.2K 2

Грабителка 🇧🇬

С чашата, химикала и листа.
Страхуващ се да погледна в себе си.
Изплашен от поглед на хора,
затворен съм, сълзящ и...
... допивам си убийствено виното ...

sharata

Poetry

2008-08-13T07:01:36+03:00 1.3K 4

Себеизлъчване 🇧🇬

I. Себеизлъчване
И ние по пътеки бездънни,
търсим своето себеизлъчване,
но в гората мрачна
като хищници се избиваме. ...

sharata

Poetry » Philosophical

2008-08-04T06:27:33+03:00 1.1K 2

*** 🇧🇬

Отново е малко самотно.
Отново той мрази
и търси грешките в неговата душа.
Пак съм тъжен - Любов проклета.
Всички и всичко е виновно ...

sharata

Poetry

2008-08-02T13:09:40+03:00 848 2

Навън е... 🇧🇬

На природата
Навън е... просто
сняг, студ и няма любов,
а земята чака своето.
Човекът да й даде цялата си душа. ...

sharata

Poetry

2008-08-01T13:53:40+03:00 927 7

И пропяха рибите, когато умряха 🇧🇬

И пропяха рибите, когато умряха...
Един кръговрат от болка върти се.
Една пешеходна пътека, на която няма хора,
заради едни убийствени истини,
убиващи даже и пътя. ...

sharata

Poetry

2008-07-31T12:57:23+03:00 1.3K 4

*** 🇧🇬

Събирам сълзите си и те
извайвам като млад скулптор.
Непорочна към омразата,
даваща живот на всичко.
И започвам да те виждам, ...

sharata

Poetry » Love

2008-07-30T08:19:40+03:00 1.3K 2