Град
Градът се крие във мъглата
и до безликите стени,
в обков от восък и позлата
и пожълели светлини,
нощта преваля и накрая,
със вълчия си, дрезгав глас,
градът открива своите тайни,
за да ги сподели със нас.
И сякаш, че това не стига -
от черната и грозна скръб
или от улица ленива,
където сенките горят,
се стапят бавно и чернеят
невидимите му черти
и във гърдите му се смеят
пропаднали и зли жени,
а в цялото проклето чудо
прозира пъстър силует,
оглежда се луната лудо
и във бокалите със лед
той сам затваря своите тайни,
в нощта, в последния ù час,
за да не може да узнаем
какво е причинил на нас...
© Ивайло Цанов All rights reserved.
