В градината на любовта,
детството си изживях...
От нея запазих любовта
и с нея покълна, младостта.
Заживях с цъфнала радост,
засаждах семето на любовта.
Роди се жена сред хубост
и в душата – красота.
В градината намирах
онази чудотворна красота,
която ражда живот
от моята любов.
От градината
набирах цветя,
напоени с любовта,
от зародишна сълза.
© Димитрина Владимирова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
