В градината на любовта,
детството си изживях...
От нея запазих любовта
и с нея покълна, младостта.
Заживях с цъфнала радост,
засаждах семето на любовта.
Роди се жена сред хубост
и в душата – красота.
В градината намирах
онази чудотворна красота,
която ражда живот
от моята любов.
От градината
набирах цветя,
напоени с любовта,
от зародишна сълза.
© Димитрина Владимирова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
