Aug 1, 2005, 8:08 AM

Градът

Poetry

960 0 3

Нощта трепери
като боса циганка.
Луната пие локвите
със посинели устни.
Във подлеза
един бездомник
плаче гладен,
но само уличното псе
до него спира.
И топли му нозете
с грозното си тяло.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

iral (Мария Гюзелева)

поздравленияяя...

2005-08-29T11:14:59+03:00
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Та това направо си е реалността

2005-08-02T00:37:30+03:00
fresh (Даниела)

Тежко и човешко стихотворение..

2005-08-01T19:09:56+03:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0