градът се събуди
Светло утрото, тихо наднича
на паважа по пръстите сънени.
Тротоарът с трополене се буди
от стъпките на уморени клошари.
Булевардът се слива с лъчите
и запяват своята песен колите,
монотонно утрото на мечтите
се протяга все още под кестените.
Хора бързащи, тихо подтичват
и намигват им светофарите,
а небето разтваря душата си,
да приюти в синьото птиците.
Пожълтяла тревата от слънцето,
като златна монета подрънква,
шумът се вселява по улицата
и събудени блокове премигват.
Моят град се събуди светлеещ,
сред уханието на свежи петунии,
слънцето целуна дърветата сънено
и издигна се, високо... високо...
на паважа по пръстите сънени.
Тротоарът с трополене се буди
от стъпките на уморени клошари.
Булевардът се слива с лъчите
и запяват своята песен колите,
монотонно утрото на мечтите
се протяга все още под кестените.
Хора бързащи, тихо подтичват
и намигват им светофарите,
а небето разтваря душата си,
да приюти в синьото птиците.
Пожълтяла тревата от слънцето,
като златна монета подрънква,
шумът се вселява по улицата
и събудени блокове премигват.
Моят град се събуди светлеещ,
сред уханието на свежи петунии,
слънцето целуна дърветата сънено
и издигна се, високо... високо...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
