Гражданска война
Не искам гражданска война!
Какво да пиша?!
Деца във черно.
Мъртъвци с цветя.
Земята взривно диша.
Гробове без медали.
Безименните, масови гробове.
И всичко е във черно,
черно,
черно,
черно...
Дори и въздухът, денят, небето
и кръвта, димяща след куршумите
в полето на града.
Бойното поле, винаги последно,
на поредната ни гражданска война.
Не искам!
Ще напиша: НЕ!
Ще напиша още:
Нали били сте...
някога били сте хора...
Политици в сговор
с бизнесмени за изгода -
капиталисти - кожодери,
и платените войници
и всички други мародери...
Знам, били сте...
някога били сте хора...
Някога, но вече НЕ!
Днес сте НЕЧОВЕЦИ,
на човеците убийци!
Приказки за совобода
и равенство,
за братство,
за Бог,
за нация,
за невидяна по земята
демокрация...
Суета, пари и шум.
След това, народите
подкарвате с куршум...
Народите, но не от ООН.
А онези, истински народи,
по улици и по площади,
по полета и сокаци,
цехове, заводи,
офиси и ресторанти.
Затваряхте ги по стадиони,
в лагери,
каторга,
изолатори,
затвори...
Един народ от бежанци -
потоци хора - милиарди,
в постоянна изнемога...
Майки без деца.
Деца без майки.
Милиони мъртъвци...
деца и майки
и бащи... в пръстта.
И все са хора,
с единствена тревога...
А тя, пръстта, спокойна,
безмълвна и непридирчива
към възраст, религия и имена.
Война... за една земя...
без граници в смъртта.
Гладът, страхът пораждат злоба!
За богатите властта е пир,
но за народите - най-черната прокоба!
Богатите не искат мир!
Но ако днес, за миг поне,
простете, но загърбим Бога,
и се погледнем във очи,
макар и гладни, но в себе си
по-силни от преди,
надвили страх и злоба,
ще разберем - народите
сме просто хора...
хора,
хора.
Ако имате дете,
бъдете му добра опора.
Обяснете му кои сме "Ние",
а другите, защо са "Те".
И още му кажете,
как да обясни
на другото дете,
че утре то
ще трябва да умре,
че чужда бащина ръка ще го убие,
защото тук сте "Вие"...
А другите, къде са те?
А ние?
Какво да пиша?!
Деца във черно.
Мъртъвци с цветя.
Земята взривно диша.
Гробове без медали.
Безименните, масови гробове.
И всичко е във черно,
черно,
черно,
черно...
Дори и въздухът, денят, небето
и кръвта, димяща след куршумите
в полето на града.
Бойното поле, винаги последно,
на поредната ни гражданска война.
Не искам!
Ще напиша: НЕ!
Ще напиша още:
Нали били сте...
някога били сте хора...
Политици в сговор
с бизнесмени за изгода -
капиталисти - кожодери,
и платените войници
и всички други мародери...
Знам, били сте...
някога били сте хора...
Някога, но вече НЕ!
Днес сте НЕЧОВЕЦИ,
на човеците убийци!
Приказки за совобода
и равенство,
за братство,
за Бог,
за нация,
за невидяна по земята
демокрация...
Суета, пари и шум.
След това, народите
подкарвате с куршум...
Народите, но не от ООН.
А онези, истински народи,
по улици и по площади,
по полета и сокаци,
цехове, заводи,
офиси и ресторанти.
Затваряхте ги по стадиони,
в лагери,
каторга,
изолатори,
затвори...
Един народ от бежанци -
потоци хора - милиарди,
в постоянна изнемога...
Майки без деца.
Деца без майки.
Милиони мъртъвци...
деца и майки
и бащи... в пръстта.
И все са хора,
с единствена тревога...
А тя, пръстта, спокойна,
безмълвна и непридирчива
към възраст, религия и имена.
Война... за една земя...
без граници в смъртта.
Гладът, страхът пораждат злоба!
За богатите властта е пир,
но за народите - най-черната прокоба!
Богатите не искат мир!
Но ако днес, за миг поне,
простете, но загърбим Бога,
и се погледнем във очи,
макар и гладни, но в себе си
по-силни от преди,
надвили страх и злоба,
ще разберем - народите
сме просто хора...
хора,
хора.
Ако имате дете,
бъдете му добра опора.
Обяснете му кои сме "Ние",
а другите, защо са "Те".
И още му кажете,
как да обясни
на другото дете,
че утре то
ще трябва да умре,
че чужда бащина ръка ще го убие,
защото тук сте "Вие"...
А другите, къде са те?
А ние?
© Димитър Ганчев All rights reserved.
