Гравитацията на времето
Сутринта е запазила осезаемите
следи от присъствието ти,
в неосветените ъгли на стаята,
в коридорите на съзнанието ми.
Всеки опит на слънчевите лъчи
(преодоляли съпротивата на облаците)
да ги открият и целунат тайно
е градация на тяхното ароматно
и необятно приливно въздействие.
Сливам се без съпротива с тях,
а благотрайното им спокойствие
се разлива в същността ми,
придавайки ù нова, непозната форма,
запълва липсващите части
с неопровержимо ярко съдържание.
Лъчите играят на криеница с прашинките,
а всяка докосната от тях
е активиран нов спомен,
изплувал в паметта ми,
разкрил скритите в себе си
неподозирани заложби на изживяното.
Докосвам следите ти и
танцувам с тях, преодолял
гравитацията на времето,
в което те е нямало...
посветено
© Георги All rights reserved.
