Dec 5, 2008, 2:30 PM

Гравьор

Poetry

559 0 1

ГРАВЬОР

Буйно расли минават годините,
надиплени в сини планини.
Влюбен и мразен във мислите,
още ме парят наесен слани.

Вселих се в светове измислени.
Стени издигнах - да не бягат.
Сега стоят над мен надвиснали,
плетат в очите само влага...

Мечтите ми са хванати в капана.
Каквото сея, жъне суховей.
Но бди във мен житейската забрана:
“Не се яде, опазеното трябва да се сей”!

И търся дядовото рало - изгоряло.
То не гасне в звездния простор.
Там грее и оре в небето побеляло,
изваяно от Бога - вечният гравьор.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

smile1 (Валка)

Хубав стих korsar!
Поздравявам те!

2008-12-05T22:29:37+02:00

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0