Грее слънце
Взех от огненото лято
лъч за моята душа,
взех крила от волно ято
и политнах над света.
Потопих леда във огън -
да кипи живот в кръвта,
сложих броня, за да мога -
да опазя съвестта.
Пее ручеят в полята,
шепне вятър с меден глас.
Грее слънце по земята.
И по мене. И по вас.
Лъчиста
© ЛЪЧИСТА All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
