Aug 19, 2008, 6:43 PM

Грехобер

  Poetry » Civic
1.8K 1 31

 

 

 

       Грехобер...

 

 

Грехобер!... Усилно време...

Натежало е от плод.

Урожая си береме...

Грехове от цял живот!

 

Грехобер!... Пращят хамбари...

Вино в бъчвите искри.

По мазета и тавани

трупаме за старини...

 

Грехобер!... След него - есен...

Грешно време за разплод.

Че от грешното ни семе

ще завърже грешен плод!...

 

Грехобер!... Сезони бягат...

Времената се менят.

Кълновете се полагат!...

Напролет пак да разцъфтят...

 

Грехобер!... Народ грижовен...

Грешки всякакъв размер.

Грехове от кръст утробен!!!...

Тежко време!... Грехобер...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

  • Споделям!
  • Грехобер....сладкобер бих го нарекла....
  • Силно... много... направо ме разтърси!
    прекрасен стих, Вълчо... въздействаш!!! поздрави!
  • В грах, светът е роден, грешен кръст носи човека...
    Браво ти Вълчо!
  • Така е брат, няма сезон за тази реколта, тя се бере непрестанно!
    -----------------------------------------------------------------
    Грешен е светът ни, цял...
    Заченати сме в грях и грешни сме,
    вилнеят в нас жестоки бесовЕ,
    придаваме сериозен вид, но... смешни сме
    и... в миговете търсим часове...
    Ний, жалки твари - слети със земята,
    почерпили от нея "плът и кръв",
    опитваме... да променим съдбата,
    себе си подлагайки за... стръв!...

    ------------------------------------------
    ....!!!***

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...