Дали съдбата е виновна... затуй
че в грях живеем!
Или просто не умеем
с любовта в едно да съживеем.
Дали умеем да се радваме
на простите неща...
и да прощаваме без излишните слова.
Онези празните, безликите.
Нали грамотни сме... хора!?
И в църквите свещи държим
На Бог в тъмата молим
душите наши той да извиси.
Защо тогава в грехове се вплитаме
защо омразата расте във нас!?
Защо така се ненавиждаме
и търсим в тях наште грехове.
© Ангел All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
