Дали съдбата е виновна... затуй
че в грях живеем!
Или просто не умеем
с любовта в едно да съживеем.
Дали умеем да се радваме
на простите неща...
и да прощаваме без излишните слова.
Онези празните, безликите.
Нали грамотни сме... хора!?
И в църквите свещи държим
На Бог в тъмата молим
душите наши той да извиси. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up