Дали съдбата е виновна... затуй
че в грях живеем!
Или просто не умеем
с любовта в едно да съживеем.
Дали умеем да се радваме
на простите неща...
и да прощаваме без излишните слова.
Онези празните, безликите.
Нали грамотни сме... хора!?
И в църквите свещи държим
На Бог в тъмата молим
душите наши той да извиси.
Защо тогава в грехове се вплитаме
защо омразата расте във нас!?
Защо така се ненавиждаме
и търсим в тях наште грехове.
© Ангел All rights reserved.