Греховна песен
Измечтах те, мила моя,
цял живот те аз мечтах,
чаках те (ах, как те чаках)
на годините в пороя,
за да те срещна като грях...
Дали това бе моята съдба
или беше някаква прокоба -
да ме събудиш от съня,
за да догоря във огън?!
Едва ли някога ще знам
защо пулсът ми сърдечен
досега ме обрече да съм сам,
за да си в последната ми вечер...
Не мечтах да съм без тебе,
да те срещам и гледам отдалече -
на двамата ни бе потребен
само един живот, за да си вечна...!
Младост моя, моля те, до мен седни!
Нека да попия твоя глас вълшебен,
звънкия ти смях и любимите очи
в душата си като греховна песен
от мечти...
© Валдемар All rights reserved.
