Грешим - това е неизбежно,
грешим и няма начин да не проличи,
грешим, но всяка непризната грешка,
недопустимо е да се прости.
Грешим, но всеки има право
на втори шанс, и повече дори,
понякога и мъничко ни стига,
за себе си и другите да бъдем по-добри.
Грешим, но грешен е животът
и в грешките ни има истина една -
в основата на всяка е човекът
със вечния стремеж към свобода!
© Елена Гъдева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
