Не зная името ти,
не зная дори кой си,
кога те срещнах
и кога ме плени?
Кога ме погледна
и заключи ме ти,
с окови железни
сърцето ми разби?
Кога ме докосна
и белег остави върху мен,
кога ме целуна
и всичко омагьоса в мен?
Как позволих това да се случи,
как позволих да се стигне до тук -
да ти бъда робиня во веки,
да бъда вечно твоя слуга?
© Диана All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
