Не зная името ти,
не зная дори кой си,
кога те срещнах
и кога ме плени?
Кога ме погледна
и заключи ме ти,
с окови железни
сърцето ми разби?
Кога ме докосна
и белег остави върху мен,
кога ме целуна
и всичко омагьоса в мен?
Как позволих това да се случи,
как позволих да се стигне до тук -
да ти бъда робиня во веки,
да бъда вечно твоя слуга?
© Диана All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
