Nov 8, 2012, 4:05 PM
Грешка човешка
От твоята любов аз имам нужда,
от думите лечебни и добри,
а не от завист, корист, дето ме спохождат,
облечени в лъжи.
Ограбих Бога, себе си дори,
в душата ти кинжал без жал забих.
Вярата ми закъсняла ти не вземаш.
Молбата ми за прошка не приемаш.
Защото, колкото обичах предишните лъжци,
толкова те мразех заради техните злини.
Докато имах верността ти, бягах.
Когато те загубих – пак не плаках.
Нека да получим втори шанс сега:
за теб: отново да обичаш - по-добра,
за мен: да се науча - любовта не е игра.
© Антония Спирова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Без сълзи.Важен е вторият шанс.
-
Означава, че спирам да бъда редактор. Т.е. текстовете се публикуват така, както авторите са ги написали.
Хубава вечер от мен! -
Здравейте, Ники! Простете за бавната ми мисъл, но какво значи публикувано без редакция? Да изтрия ли тази творба, ако не я одобрявате!
С поздрав,
Антония Спирова -
Публикувано без редакция!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много красиво стихо!