Грешка човешка
От твоята любов аз имам нужда,
от думите лечебни и добри,
а не от завист, корист, дето ме спохождат,
облечени в лъжи.
Ограбих Бога, себе си дори,
в душата ти кинжал без жал забих.
Вярата ми закъсняла ти не вземаш.
Молбата ми за прошка не приемаш.
Защото, колкото обичах предишните лъжци,
толкова те мразех заради техните злини.
Докато имах верността ти, бягах.
Когато те загубих – пак не плаках.
Нека да получим втори шанс сега:
за теб: отново да обичаш - по-добра,
за мен: да се науча - любовта не е игра.
© Антония Спирова All rights reserved.
