Грешна ли съм?
Шамари времето ми удря без пощада,
крещи в ушите ми за грях...
завързана на вечната си клада,
морета от сълзи пролях...
От теб обаче пак не се отказвам,
убива болката, душата ми реве...
Със сетни сили пропастта пролазвам,
в отвъдното ме любовта зове...
Дори и да умра, нали свободна
душата ми към теб ще полети -
тогава с тебе ще съм сродна
без брак, без грях и без лъжи...
И нека никой не ме заклеймява,
недейте грешница да ме зовете,
че ударите любовта ми отстоява,
а вие собствената чест си запазете.
Кажете, ако грях е любовта,
обичам силно и не съм светица,
без нея свършва се за мен света -
е, бихте ли ми казали - мръсница ?
Хвърлете камъка по мен сега,
защото - мислите - съм нечестива...
... той... бързо стапя се снегът...
охулена, но нека съм щастлива...
© Ирена Георгиева All rights reserved.
