Обичам те! Такава си – прахосница.
Пилееш всеки ден своите тъги.
Реална си, понякога и в повече,
а там във повечето винаги боли.
Разливаш се, и често на покривката
петната си личат дори от космоса.
Покривам те, а вътре под обвивката
оставаш вечната безбожница.
Обичам те, безкрайно истинска,
разлистена за всяко изкушение,
по-грешна даже и от грешница,
в сън примолила за изкупление.
© Радослав Василев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
