Обичам те! Такава си – прахосница.
Пилееш всеки ден своите тъги.
Реална си, понякога и в повече,
а там във повечето винаги боли.
Разливаш се, и често на покривката
петната си личат дори от космоса.
Покривам те, а вътре под обвивката
оставаш вечната безбожница.
Обичам те, безкрайно истинска,
разлистена за всяко изкушение,
по-грешна даже и от грешница,
в сън примолила за изкупление.
© Радослав Василев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
