Грешница
Грешна съм! На кръст ме разпънете,
душата ми разстреляйте с олово,
три пъти от мен се отречете,
но аз се чувствам истинска отново.
Замръзналите мисли се стопиха
от огъня на новите надежди.
В зениците искрици заискриха
и истински света сега поглеждам...
Поисках да летя и да се смея,
поисках да се чувствам безразсъдна,
поисках да докажа, че умея,
поисках и мечтите си да сбъдна.
А ти се появи като комета -
от никъде и нищо! - Бог да пази!
За този странен ритъм на сърцето
мъжът до мене трябва да ме мрази...
Грешна съм и някой ден ще плащам
(усещането в мене е безценно).
Ще си платя каквото и да трябва,
за всеки миг на чувството неземно.
Кога дойде? Ела, не съм те чула,
главата си склони на мойто рамо,
аз зная, че съм грешна и е лудост...
Но, Боже, как си заслужава само!
© Мартина Василева All rights reserved.
На любовта и във война нали знаеш ,че всичко е позволено! ОБИЧАЙ!
