19.06.2009 г., 0:47

Грешница

2.1K 0 6

 

Грешна съм! На кръст ме разпънете,

душата ми разстреляйте с олово,

три пъти от мен се отречете,

но аз се чувствам истинска отново.

 

Замръзналите мисли се стопиха

от огъня на новите надежди.

В зениците искрици заискриха

и истински света сега поглеждам...

 

Поисках да летя и да се смея,

поисках да се чувствам безразсъдна,

поисках да докажа, че умея,

поисках и мечтите си да сбъдна.

 

А ти се появи като комета -

от никъде и нищо! - Бог да пази!

За този странен ритъм на сърцето

мъжът до мене трябва да ме мрази...

 

Грешна съм и някой ден ще плащам

(усещането в мене е безценно).

Ще си платя каквото и да трябва,

за всеки миг на чувството неземно.

 

Кога дойде? Ела, не съм те чула,

главата си склони на мойто рамо,

аз зная, че съм грешна и е лудост...

Но, Боже, как си заслужава само!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....