Грешница

Ден подир ден аз бродя
и сред смъртните си братя все горя.
Сълзите ми пълни са с отрова,
и в писъците си се аз топя.

Никой никога ме не вижда,

никой не протяга ми ръка.
защото зла прокоба беше хвърлена над мен,
вечна да съм, но винаги сама.

И през прозорци често гледам и се чудя
защо пък точно под крило на дявол

трябваше да се родя.
Та той да ме осъди да не мога да копнея
и хиляди сълзи да трябва да пролея
само за да мога да повярвам,
че още има за какво да страдам.