Ден подир ден аз бродя
и сред смъртните си братя все горя.
Сълзите ми пълни са с отрова,
и в писъците си се аз топя.
Никой никога ме не вижда,
никой не протяга ми ръка.
защото зла прокоба беше хвърлена над мен,
вечна да съм, но винаги сама.
И през прозорци често гледам и се чудя
защо пък точно под крило на дявол
трябваше да се родя.
Та той да ме осъди да не мога да копнея ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up