Грижи
ГРИЖИ
“И пред прага грижи, грижи, грижи...”
Кинка КОНСТАНТИНОВА, “На сън”
Те идваха по пладне и среднощ,
без друг багаж,
без страннишка тояга...
О, трябваше да бъда много лош
и там да ги държа – навън,
пред прага.
Те идваха сами и наведнъж
по няколко
– безмълвни, сиви, гладни
и скупчени под есенния дъжд
стояха и среднощ,
и в късно пладне.
А аз бях млад,
навярно заблуден –
отворих им вратата, за да влязат,
и те нахълтаха без звук при мен,
прииждаха...
И аз не забелязах
как седнаха на стола ми и как
на масата до мен се настаниха,
в леглото ми се вмъкнаха по мрак,
с мен ядоха,
от чашата ми пиха;
как всичко стана тяхно изведнъж,
как аз на прага раните си ближа
и мръзна сам под есенния дъжд.
А в къщата ми грижи, грижи, грижи...
© Валентин Чернев All rights reserved.
