Nov 6, 2020, 7:01 AM

Грим под очите на съдбата 

  Poetry » Other
295 1 5
Усещам, че трябва да пиша.
Това е за мен светлина:
пътека към делото свѝше,
мастило и танц на ръка.
Патѝлото свое препатих
и в боя не сведох глава.
Животът в пустиня ме прати,
а аз се завърнах с вода.
Когато те зърнах, забравих,
че болка света ми гори.
Душата прегърнах. Оставих
червените рози с бодли. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Random works
: ??:??