Гробището опустя
Стихна вятърът в косата ми,
гробището опустя
и по лицето ми изпито
сълза едничка се разля...
Обърнах се към хоризонта,
слънцето над кръстове залезе,
а аз с надежда безприютна
от гроба чаках някой да излезе.
Приличаше на восъчна фигурка,
завит със цветя и късчета вечност.
На децата си аз ще разкажа
за една неизчерпаема, мъжка човечност.
Най-сетне беше тихо,
в своята болка сама,
със спомените си утолила
копнежа по една безумно "моя" душа.
Ръцете ми трепереха,
в изсъхналите рози се оплетох,
очите те намериха
и дланите си молитвено сплетох.
18.12.2007
гробището опустя
и по лицето ми изпито
сълза едничка се разля...
Обърнах се към хоризонта,
слънцето над кръстове залезе,
а аз с надежда безприютна
от гроба чаках някой да излезе.
Приличаше на восъчна фигурка,
завит със цветя и късчета вечност.
На децата си аз ще разкажа
за една неизчерпаема, мъжка човечност.
Най-сетне беше тихо,
в своята болка сама,
със спомените си утолила
копнежа по една безумно "моя" душа.
Ръцете ми трепереха,
в изсъхналите рози се оплетох,
очите те намериха
и дланите си молитвено сплетох.
18.12.2007
© Свобода All rights reserved.
