Nov 26, 2008, 9:38 AM

Грях 

  Poetry » Other
639 0 3

Прости, дете, че те оставих онзи ден!

До днес да си простя така и не успях. 

Сърцето ми умря с последния ти поглед,

животът ми е ред от черни дни.

 

И цял живот се лутам из душата празна

отново спомена за теб да възродя.

Останало е само избледняла рана -

болезнено, която вечно ще кърви.

© Весела Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??