Грях
ГРЯХ
--------------
Живеем -
какво ли значи тази дума, изпусната от свитата уста,
живеем, казваш, стиснал зъби
и някаква гримаса, подобна на усмивка,
придава на лицето ти зловеща красота.
Да, виждам,
забравил си дори да се усмихваш,
забравил си да пееш, да се любиш и даже снимката във джоба ти безлична е сега,
а беше друг преди да се погубиш,
тогаз дарил ти беше Господ името човек и бе ти подарил душа.
И заживя щастливо млад и силен,
прахосваше без свян секундите, отпуснати от вечната хазна,
живя безцелно, не усетил даже как изгуби,
едничкото си ценно нещо - човешката си доброта.
Остана сляп и глух за хорските неволи,
превърна се във буца лед, изхранваща се с чужда болка, злост и суета,
но пътят свърши и времето единствен съдник,
превърна те на дявола в слуга.
Сега стоиш безмълвен,
треперещ, коленичил, неспособен да прикриеш разкаянието и страха,
в земятя впиваш пръсти, от отчаяние изпълнен,
че не можеш да откриеш ти продадената някога, прокудена душа.
Сега си жалък, празен,
превърнал се на собствените си амбиции в роб - защо?
Ти можеше да бъдеш друг, ала забрави,
че най-голямото човешко щастие е да направиш другимо добро.
© Венцислав Димов All rights reserved.
