Грях
Плът непорочна в ръцете си искам,
нова искрица в порочния огън.
Скверна картина в ума си описвам,
мисълта със задръжките взема си сбогом.
Малката гръд в миг да мърда престава,
угасва животът мистичен, презрян,
в храма ми радост престъпна настава,
кой бог да моля за милост не знам.
Бога един е и той не приема
молбите за прошка - страхлива лъжа,
що всеки е грешен и скоро заменя
своя свят ореол за черни рога.
А мъртво пред мен е малко сърце,
от мощ зловеща треперят ръцете,
череп безценен - леко перце,
краси тежката полица на греховете.
© Elizabeth Draxler All rights reserved.
