Грях
Аз знам, че нямам право да те имам,
И нашата любов е грях жесток,
И всяка най-студена зима,
По-топла е от нашия живот.
Аз знам, обречени сме да грешиме,
Околните да шепнат, да ни сочят с пръст,
Но двамата с теб един до друг стоиме,
Дори „разпънати” на кръст до кръст.
Аз знам, че друга зарад мене страда,
Но как да спра да те обичам ми кажи,
Да ти обърна гръб, нали съм млада,
И с други пак за теб да ме боли.
По-хубаво с тебе да остана,
И в ада заедно отново да гориме,
Тогава като нея аз ще страдам,
С болка ще крещя „Боли ме”.
Ще викам, пламъците тялото ми ще изгарят,
Ще си изкупвам всеки ден греха,
И пак с тебе, аз ще страдам,
Ще стискам зъби, няма да умра.
Да ме измъчват, любовта ти ще ме пази,
Тя научи ме така да живея,
Не се страхувам от дявола и от Господ помни,
И след смърта си за теб ще копнея.
© Петя All rights reserved.
