Не беше клетва, дори не беше обещание,
а само миг, изпълнен със желание,
не зная някога дали ще се повтори,
въпроси много - няма кой да отговори.
И двамата сме грешници пред Бога,
дълго пазехме греха,
пред нас самите не признахме,
че грешка сторихме във любовта.
Питам се, дали е грях любов такава,
без срещи, клетви, обещания,
не е ли само миг единствен,
миг - преливащ от желания.
© Румяна Михалева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
