Дърво можеше да падне,
съборено от бурята,
и фатално да ме удари.
Можеше там да умра.
Там, а не тук.
Тогава, а не сега.
Гръм можеше да падне,
небето на две да разсече
върху мен да се стовари.
Можеше там да умра.
Там, а не тук.
Тогава, а не сега.
Можеше война да избухне,
можеше светът да свърши,
или просто да ме блъсне кола,
преди да те срещна.
Можеше да срещна някой друг,
с когото да поискам да живея.
с теб не мога да поискам друго...
Освен да умра.
© Ваня Накова All rights reserved.
Оригинално мислиш. НаистинаAlex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
