Дърво можеше да падне,
съборено от бурята,
и фатално да ме удари.
Можеше там да умра.
Там, а не тук.
Тогава, а не сега.
Гръм можеше да падне,
небето на две да разсече
върху мен да се стовари.
Можеше там да умра.
Там, а не тук.
Тогава, а не сега.
Можеше война да избухне,
можеше светът да свърши,
или просто да ме блъсне кола,
преди да те срещна.
Можеше да срещна някой друг,
с когото да поискам да живея.
с теб не мога да поискам друго...
Освен да умра.
© Ваня Накова All rights reserved.
Оригинално мислиш. Наистинаargonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
