Гул (2)
Прегърна ме днес за последно...
приключва ми земният път...
и в твоята топла прегръдка...
ще срещна студената смърт...
но ти не тъжѝ за смъртта ми...
умирам, превръщам се в прах...
но въпреки всичко с усмивка...
напускам коварния свят...
наричах те своя любима...
а ти се оказа зъл гул...
и битката с тебе загубих...
но някак си аз те сразих...
не ще да разкъсаш плътта ми...
макар да съм сгушен до теб...
(тя бавно превръща се в пепел...
не знаеш... но аз те проклех)...
живота си дадох... в замяна...
да бъдеш от днеска човек...
да крачиш в черупка ранима...
и някога... ти да умреш...
целта ми не бе да отнемам...
живота от твоята плът...
целях аз подобно на рицар...
аз гула у тебе да спра...
аз вече съм мъртъв... пусни ме...
недей ти за мен да скърбиш...
след мъничко аз ще съм пепел...
а малко са... твоите дни...
© Андрей Андреев All rights reserved.
