Адриан (Андрей Андреев)
273 106
8.10.2018 г., 23:38 ч.

Гул (2) 

  Поезия » Философска, Друга
476 2 4

Прегърна ме днес за последно...
приключва ми земният път...
и в твоята топла прегръдка...
ще срещна студената смърт...

но ти не тъжѝ за смъртта ми...

умирам, превръщам се в прах...
но въпреки всичко с усмивка...
напускам коварния свят...

 

наричах те своя любима...
а ти се оказа зъл гул...
и битката с тебе загубих...
но някак си аз те сразих...

не ще да разкъсаш плътта ми...
макар да съм сгушен до теб...
(тя бавно превръща се в пепел...
не знаеш... но аз те проклех)...

 

живота си дадох... в замяна...
да бъдеш от днеска човек...
да крачиш в черупка ранима...
и някога... ти да умреш...

целта ми не бе да отнемам...
живота от твоята плът...
целях аз подобно на рицар...
аз гула у тебе да спра...

 

аз вече съм мъртъв... пусни ме...
недей ти за мен да скърбиш...
след мъничко аз ще съм пепел...
а малко са... твоите дни...

 

 

 

© Андрей Андреев Всички права запазени

Реших да продължа краткото стихотворение, което бях публикувал в сайта и да вмъкна темата за саможертвата в един по-особен контекст. 

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??